Разни хора, разни идеалиКласическа българска проза #16af Алеко Константинов

„Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона, написан в последната година от краткия живот на Алеко Константинов. Цикълът отразява философията и моралните устои на политическия живот след Освобождението. В центъра на изображението е "малкият човек" с неговата липса на морал, жажда за власт, злоба, завист, дребнавост и егоизъм. Алеко Константинов пречупва и представя ценностите на запомнящи се персонажи през призмата на хумора, без да осъжда или възхвалява. Той описва реалната картина на новоосвободена България, която трябва да преизгради и оформи морална и духовна култура, отговаряща на контекста на неговото съвремие. Щастливеца на българската литература, Алеко Константинов, е роден в Свищов на 13 януари 1863 година. За сравнително краткия си живот той оставя траен отпечатък в различни аспекти на българската история, политика и култура. Интересът му към пътешествия довежда до първото организирано изкачване на Черни връх през 1894 година, в което се включват 300 души и с това полагат началото на организирания туризъм в България. В българската литературна класика той остава познат с творбите си "Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин", "До Чикаго и назад", множество фейлетони и пътеписи.