Спомениaf Иван Вазов

България през погледа на Вазов. „Спомени" е сборник с разкази и пътеписи, в които Вазов пъстро описва своите впечатления, наблюдения и разсъждения. Връща се назад в недалечното минало и сръбско-българската война. Разказва за пътуванията си, времето в Берковица, живота в Пловдив. Говори за Източна Румелия и ситуацията в разделена България. Припомня си за Априлското въстание, за великите и смели революционери, с които го е срещнала съдбата. Пише за Ботев, Стамболов, Константин Величков. Не на последно място си спомня и за своята майка подкрепила го да стане писателя, който в последствие се превръща в „патриарх на българската литература".

Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.