Mарш и други стихотворенияaf Иван Вазов

„На черната робия

да гине памятта!

И дор сме на света,

ще бъде България

свободна и една!“

„Марш и други стихотворения“ вплита контрастните настроения на две епохи – пред- и следосвобожденската. Възхваляването на смелостта на българи и руснаци прелива в критика към отслабената гражданска позиция, притихнал патриотизъм и замряло родолюбие. Робството е изхвърлено, апатията и егоизмът са приветствани.

„Ще си скъташ ти жълтички

за един чифлик;

...но ще викнат по теб всички:

„Долу ти, мръсник!

Твоя баща стар войвода

си проля кръвта,

ти изедник на народа

как стана сега?““

Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.